Тя не е регистрирана в съда, не участва в избори, не свиква митинги, няма лидери. За нея дори рядко пишат във вестниците. Животът преминава край нея тихо, незабележимо, някак отвън. Всеки ден в групата на 63-мата идват нови 63-ма –...

Минава пет часът. Слънцето бавно слиза над Люлин.
Синът ми още не се е върнал от училище.
Вече няма никакво съмнение.

           Не мога да разбера какво му е толкова интересното да се катериш на дърво. Дърво като дърво, с клони. Не го различавам круша ли е или липа, например. Покатерили са се трима. Най-високо, разбира се е Сашко. Сто пъти съм му казва...

Тримата са доста шумни. Единият е седнал, двамата са прави. Говорят високо, смеят се гръмко. Араби са. Кой знае откъде. От всичко, което бърборят, разбирам само думата „арба“, май значеше „четири“. Често я повтаря...

Годините минават и, както в романите, и аз искам да се върна назад в живота си ... Не се изповядвам от чувство за вина, а от желанието да направя публично достояние всичко, което съм направил. Може би моите деяния ще дадат идеи и на друг...

Ей така, посред бял ден, един хубав ден за българската демокрация, всичко се разлюля пред очите ми.
Един час по-късно лекарите ме питаха: имахте ли скоро неприятни изживявания, имате ли роднини с високо кръвно, някакви проблеми… ...

Защо в края на лятото ли? Защото тогава е най-лесно. По време на златната есен, когато небето е най-синьо, а всичко наоколо сякаш агонизира. Тогава хем ти е най-мъчно, хем най-лесно откъсваш себе си от миналото. Заминаваш и забравяш и ве...

    За Анталия може да се говори само в женски род. Не като за град, а като за жена. Защото Анталия диша, радва се, плаче и се смее. Изобщо – живее.
Старата Анталия е сестра на стария Созопол. Същите къщи, същите лодки по кея. Сам...

Вече се мръква рано. Претоварени и смърдящи автобуси изникват от мрака, от абсолютното черно на улиците, където дори улично осветление няма. Тъмни сенки, тъмни силуети, тъмни спирки, тъмни къщи. Пътувайки, можеш да мислиш. За какво ли? З...

- Мамо, какво ще вечеряме?
- Боклуци с праз – отговарям учтиво, перифразирайки известното под друго наименование ястие.
- На мен ми се ядят пържоли – заявява дъщерята.

Човечето е малко, сърдито и недружелюбно. Казва се Здравко, Петър или Ани. Гледа подозрително и стои настрана. Не отговаря. Но и не пита. Оградата е висока, въпросът не може да я прехвърли. Аз искам да му разкажа приказка. Човечето не е ...

“Секс ли” - възкликнали комунистите като взели властта и съвсем отговорно заменили това понятие с думата “порнография”. Поставяйки знак за равенство между едното и другото, те, първо, си присвоили божествени права...