“...очи тъмнеят, глава се люшка...”

Грипът започва ей така, както си в добро за един българин здраве. Внезапно те улавя за гърлото, костите, ставите, мускулите, нещастната ти глава, ушите, очите и всеки друг орган или система.

Вестниците се напълват със съвети и информации. Преливат от интервюта и статистики, от стряскащи информации за усложнения, екзотични щамове, негодни ваксини, умрели новородени, пламнали детски градини.

Автобусите пък преливат от кихащи и кашлящи. При това, когато кашля, българинът не носи маска. Той даже ръка не си слага пред устата, та да може успешно да разпръсква повече заразна слюнка.

Офисите преливат от болни призраци, от стаите се чува кашлица, стенания и секнене. Болният българин ходи на работа, за да се доказва пред шефовете си. Сиреч, той е готов не само здравето, ами и живота си да жертва в името на толкова любимата му работа. Това животът му въобще нищо не е, нищо не струва и не му трябва без тази конкретна най-любима работа. Гюро Михайлов. Така българинът не само че боледува по-дълго и по-тежко, ами и заразява повече хора. 

За една много голяма част от българите понятието “болничен лист” не съществува. Те договори нямат, та болнични....Тези хора висят по строежите и съизмерват високите етажи с високата си температура. Спомням си, преди много години ми разказваха, че във Франция имало диагноза “уморен”, за която се полагали 10 дни болнични. Само че луд умора няма. Няма и грип.

Индивидуалните, груповите и другите видове медицински практики, бившите поликлиники, преливат от болни. Жените плачат, пищят децата. Би било много улеснително, ако на входа два автомата пущат рецепти – за възрастни и за деца. Ще се спести чакането. 

Семействата преливат от смесени чувства. Грипът поставя на сериозно изпитание равенството между половете. По време на грип жените поглъщат всички видове лекарствени, социални и икономически горчиви хапове. Мъжете първоначално презрително подминават идеята за лечение, а впоследствие с месеци описват симптомите.

Социумът прелива от парадокси. Случва се заклети врагове да си разменят лекарства в пристъп на внезапна жал. Но се случва и близки хора да си крият хапчетата. Иначе общуването прелива от народни рецепти, като капки от чесън, настърган хрян и сок от лук. Замирисва.

Аптеките преливат от посещения и бълват сиропи, топли и студени напитки, витамини, хомеопатични чудеса, прахчета със или без парацетамол, има-няма по 80 стотинки прахчето. Бълват и антибиотици, които българинът сам си предписва и сам си определя дозата. Пие си ги като аспиринчета, като витаминчета. И гледа да е от по-евтините, че, както казва майка ми, много бързо отива опаковката....Сиропчетата също вървят бързо, едни си купуват “против” кашлица, а би трябвало да пият “за” кашлица, ама кой да направи тая разлика...

Дискотеките преливат от жизнерадостни пубертети. Жизнерадостните пубертети преливат от щастие. Учителите им преливат от отмъстителни мисли. Защото българинът си отработва ваканциите – грипни, дървени, великденски или коледни. И трите “грипни” дни ще прелеят от контролни, тестове, преговори и домашни в законните почивни дни.

Но грипът идва и си отива /да чукнем на дърво!/, а спомените остават. Както е казано – грипът е кратък, изкуството да се боледува - вечно.

Наздраве!

20 февруари 2005
Dnes.bg