Залива ни.
Два часа по-късно се опитвам да изляза от кооперацията на майка ми, да си купя цигари от ъгъла. Не мога да изляза, защото цялото локално платно от страната на новия супермодерен информационен център на Министерството на отбраната, НАТО , Г-8, И-78 и ОПЕК, иначе казано – стария Военен музей, е залято с вода като венециански канал и водата залива стъпалата на кооперацията на горката ми майка. Хората газят с вдигнати панталони и поли, ама аз не съм такава.
Понеже там има локви и в най-голямата суша, защото така е построено още като се строеше НДК, опитвам се да звънна на някаква отводнителна служба. Представям си ако в този момент трябва да извикам линейка какво ще стане.
Обаждам се на 144. Любезна служителка на БТК с характерен мек изговор ме пита какво точно ми трябва и аз обяснявам. В този момент жената казва – госпожо, какво става в София....и аз обяснявам. Дава ми телефон 812 21 21.
Боже, Господ да я поживи, не я попитах откъде е, но тя се интересуваше какво става в потопената столица. Милата, май беше единствена. Очевидно, 144 е национален телефон.
На 812 21 21 никой не вдига. Че защо да вдига? Те вдигат само цени, за да си вдигат и заплатите, и да им станат не по 68 000 на месец /правилно съм написала нулите/ , а, например, по 78 000 на месец. Пак правилно – нулите.
Накрая решавам да нагазя в дълбоките води и да си взема такси, хахаха. Пред НДК – бой за таксита, непристойни думи, замахване с чадъри, абе въобще, само списък на чакащите нямаше. Няма и солидарност вече между хората. Има само наводнени улици.
Накрая взимам такси. Шофьорът е циганин, слава Богу. Провеждаме очарователен разговор, докато чакаме в задръстването по Канала. Не вътре в него /в Канала/, а по платното.
И си разговаряме за кметове, инфраструктура, шахти, кой кой е, колко ли е откраднал, и как хората ще повикат линейка, ако имат нужда, и как майка ми утре ще излезе да си купи хляб, ако водата не се оттече като по чудо, защото няма на кой да се обадиш.
По радиото съобщават – на БИЛА й паднал покривът, МОЛ-ът прокапал, дървета паднали, култовата градинка на Кристал е залята, барабар с книжарницата /то книжарница за какво ни е/, транспортът закъснявал /като че ли му е за първи път/....
И се кръстим с него – Боже, пази София от по-голямо бедствие, защото няма да я има. Барабар с боклука. От всякакъв характер /боклука/.
Ей така ми мина следобедът. В размишления. За улици и хора.
Едни от някъде си, телефонистки, се тревожат за улиците в София, защото са хора / телефонистките/.
Други се правят на важни и крадат пари от софиянци, защото не са хора, а са улични павета. Клета ми, клета Софийо!!!!
23 юни 2006
Dnes.bg
