Помпозна бележка на вратата на входа ме известява, че на 11 юли 2006 г. в 14 часа ще ни навести инкасатор и ще провери нашите водомери. Учтиво ни заповядват да осигурим присъствие в дома.

Значи, първо, трябва да помоля за отпуска. Която ще е неплатена. Дотук 10 лева загуба, толкова ми е надницата. После, второ, трябва да купя питка и мед. Сол си имам. Да посрещна инкасаторката. Така ме е учила баба ми. Трето, трябва да разчистя паничките на котарака, които пречат да се види добре водомерът, а и него /водомера/ трябва да измия.

Въобще – работа ме чака. Празник иде.

Иде и инкасаторката. В уречения час. Минава важно през банята, после се съсредоточава в мокрото помещение, където е вторият водомер. Хахахахаха, казва тя, в смисъл, че накрая издава някакви звуци. Отдавна трябвало да си сменим водомерите, тя била казала, ама кой да слуша!!!! Минал им бил срокът на годност.

Няма да ги сменям, казвам аз. Те си работят, красиви са, а са ми и спомен. Ако “Софийска вода” иска, може да дойде и да ми ги смени, в удобно за мен време.

Ааааааааааа, казва инкасаторката, ще трябва да ви напиша писмо.

Заповядайте, казвам, елате на масата и напишете цели 3 /три/ писма. Аз водомери няма да сменям.

Ами тогава ще ви изчисляват водата на база, казва важно инкасаторката.

Все едно, отговарям, това не ме интересува, защото аз вода вече няма да плащам.

Този диалог приключва и тя пише писмо. Пълно е със заплахи от сорта “...ако ли не....в противен случай....”.

Това вече ме накара да й кажа следните изречения:

не искам, не мога и няма да си сменям водомерите

не искам, не мога и няма да ви плащам колите, апартаментите и вилите

не искам, не мога и няма да ви издържам децата в частни колежи

не искам, не мога и няма да ви плащам партитата, банкетите и близалките

когато започна да получавам по 68 000 лева /шестдесет и осем хиляди лева/ на месец, тогава ще си сменя не водомерите, а държавата, точка.

Моля, горното да се приема за официално изявление.

/При това няма да отида в Обединеното на Нейно Величество Елизабет Втора Кралство, а в Нова Каледония. Напоследък нещо натам ме влече. Това, разбира се, не й го казвам на инкасаторката, защото не искам да се издавам. Сега го казвам вие да го знаете, в смисъл къде да ме намерите.

Помня разни обещания и клетви - уж концесията нефелна, уж щеше да се разваля, а сега пак нови цени, бойлерите гърмят от калната вода, всеки ден водата спира, айде, точка, край. Няма да платим, няма да платим!

Водата си е моя, “Софийска вода” е на английската кралица и на няколко /двама/ софийски кметове, да им сменят на тях водомерите и да им качват цените, ако искат и други работи да им сменят.

13 юли 2006
Dnes.bg