Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2008 13:42 - Варианти
Автор: dolupodpisanata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5791 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.11.2018 20:01


image


Минава пет часът. Слънцето бавно слиза над Люлин.

Синът ми още не се е върнал от училище.

Вече няма никакво съмнение.

Версия номер едно – заклан.

Версия номер две – отвлечен.

Версия номер три – сгазен.

Опитвам се да разсъждавам трезво.

По версия номер едно: мотив няма, освен ако не го е срещнал психопат. Но пък кой не е психопат днес?

По версия номер две: мотив пак няма. Освен четирите саксии с мушкато, които майка ми донесе оня ден. Неубедително.

По версия номер три: вероятно, при това съвсем без мотив, БМВ се блъска челно с КРАЗ. Синът ми е по средата. Да не ти се случва това, което майка ти го мисли.

Това, последното, поне може да се провери. Пирогов. Докато диспечерката рови из журнала, аз плача. Слънцето продължава да слиза над Люлин. Няма го там. Не слънцето, а синът ми.

Военна болница. Да съм звъннела след десет минути. Десет епохи за мен. След последната епоха разбирам, че там не приемали деца. Може би ги връщат на местопроизшествието и ги полагат на платното в същата поза.

ИСУЛ. Понастоящем „Царица Йоана”. Самата царица надали подозира, че в болницата, която носи нейното име, не вдигат телефона.

Полицията. Не смея там да звънна. Там хората с големи престъпления се занимават – кой влязъл в забранена улица, кой паркирал накриво ... Мога ли да ги занимавам с моя тийнеджър? Не мога.

Последна надежда. Може пък да се е загубил. Току виж в „По света и у нас” говорителката го гушне и каже – който си го познае, да дойде да си го вземе. Ще ида да си го взема.

В пет и половина давам три обета на Господ.

В шест без двайсет решавам, че ще обещая на похитителите четирите саксии с мушкато, пушените ребра, които купих за вечеря и зимните си ръкавици. Имам за пазарлък и два буркана със сурова туршия.

В шест без петнайсет посягам към телефона. Все пак има полиция в тази държава. Ще им обясня. Ще им кажа, че ако не друго, той досега поне би огладнял. Така че закъснението му не е доброволно. Насилствено е. Каквото и да значи това.

В този момент той звънва на вратата. Жив е, даже е здрав. Бил на изложба. Не си спомням какво беше това изложба, но започвам да плача. Знаеш ли, питам го, какво си помислих, къде те търсих и въобще какво преживях?

Той съжалява. Сестра му си отдъхва. Заключваме вратата, нахранваме кучето.

После се сещам, че утре трябва да платим тока. И телефона. Също таксата за бодигардове в двете училища. Маратонки, сборник по математика, анцуг, учебник по история. Май нямат и дънки. Някой споменава за дискотека. Ха-ха- ха – откликвам и отпивам бира. Моля ви се. Да платиш вход, за да те изнасилят, отвлекат, заколят или сгазят. Не, благодаря. Баба ви все на дискотека е ходила, майка ви – също. А, сещам се и за другата ви баба. И за дядовците ви и за баща ви. И те на дискотека все са ходили. Айде стига.Чакам ви цял ден, треперя ви, готвя ви, пазарувам ви, пера ви, пари даже ви давам, уроците ви плащам, учебниците ви купувам, кучето извеждам, храня котарака, чистя, опитвам се и пари да печеля, търпя идиоти около мен, пускам и спирам бойлера, закуска ви правя, всеки ден си разговарям с вас, обувки нямам, но тази липса я компенсирам с високо кръвно, пералнята гръмна, не спя по цяла нощ, мисля какво ще стане от вас, страх ме е от болести, но си търпя болките, обичам ви и за вас живея, мене ме оставете, стоя точно в тази страна и точно в това време, каква дискотека ви е влязла в главата?

Те лягат. Аз блажено пия бира.

Постепенно се унасям в сладка дрямка пред телевизора. В просъница си мисля – пералнята ми е на 21 години, леглото ми – на 18, хладилникът ми – на повече от десет, готварската печка – на повече от 20, бюрото ми – на 40, синът ми – на 13, мъжът ми – на 46, дъщеря ми – на 16, аз – на 41.

Какво искате от мен, бе?

В последния момент, преди да заспя, се сещам за оная майка, която си напъхала новороденото бебе във фризера. Нещо обаче ме гложди в унеса – вестниците не уточниха къде точно го е сложила – между червените чушки и кервиза или в чекмеджето за свинско месо?

И – най-последната ми мисъл е: я, тя има фризер!

 

* * * * * *

Писано и публикувано през 1994 г.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dolupodpisanata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 128108
Постинги: 29
Коментари: 29
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031