Това е едновременно първият и последният постинг в блога на майка ми, който тя не успя да създаде, а и може би никога нямаше да направи. Сега аз го правя вместо нея, а текстовете са само част от книгата й, която издадохме наскоро и която се казва Долуподписаната.

Кръстена е на точно онзи текст, който разбуни духовете в здравната система месец преди промените и който стана емблематичен за времето си, беше разпечатван и залепян по вратите на лекарските кабинети във всички поликлиники, спешни центрове и Пирогов, а вкъщи тя получаваше едновременно цветя и анонимни заплахи по телефона... Тогава не разбирах защо, сега знам.

Ако някой иска да се сдобие с тази книга – да ми пише тук или в моя блог.

Благодаря на всички, които помогнаха за отпечатването й, както и изобщо за всичко на всичките ми приятели, познати и непознати :)

Материалите тук са писани и публикувани в години, които много хора може би вече са забравили – нарочно или без да се усетят, а други изобщо не са ги живели... По тази причина вероятно може да ви се сторят интересни.

Блогът няма да бъде обновяван повече и идеята ми е да се превърна във виртуална книга, която може да бъде препрочитана винаги.

Красита :)

Винаги съм харесвала постингите ти, но този път не само ме заинтригува, но и натъжи. Не съм чела това, което майка ти е написала и е било разлепено, на всички лекарски кабинети, но за да е там, едва ли е било нещо забавно. :-(

Дерзай! Понякога долуподписаните стават "горепосочените" или "преждеспоменатите". Но понякога излизат от листа и остават завинаги. Не забравяй.

е прекрасно и затрогващо решение.Така ни даваш възможноста да разберем какъв изключителен Човек е била майка ти,със смело сърце и голям талант,(който е предала и на теб), личност която несъмнено ще липсва много не само на семейството и приятелите и,но и на цялото ни общество.Поклон!

благодаря ти, usandthem :) и на всички други :)

Благодаря за този блог от сърце.

да си купя книгата! продава ли се в книжарниците?

не, ще ти дам просто ;))) на лични ми пиши

Да бъде светла паметта и!

майките не си отиват...

не съм знаел, че си направила този блог, по това време нали се сещаш кво беше - кризисни решения, тъпаци както би казала майка ти, хех:)
страхотно, просто толкова яко:) ивон е супер. все оше не мога да кажа беше, така ми идва точка. трябва да сложиш и това за биг брадър от тялото, боже сещаш ли се, то е уникално:)

хех, Саше, благодарско :) тя много те харесваше, нали знаеш :) За ББ помня, хаха, а ти помниш ли как се смеехме като го написа - бяхме в офиса на Раковски, еххх :)

да, знам:) ужас само дето й пищях на жената:)ахаха да:)ахахахах Глей си работата, ти ли ще ми кажеш, бе, точка.
Я си виж пишката, ааааааа, я пък ти си виж ...... абе, чухте го, да не повтарям.

ахахха:) млес, млес:)