На съседната маса седят двама и дочувам английска реч. Дъщеря ми обяснява:
- Попитаха дали е свободно, ама аз им казах не, не е свободно, и те седнаха там
- Браво, казвам, виждаш ли каква е ползата от ученето на чужди езици!
Двамата също пият биричка. Ама от чаши. Аз надигам бутилката. Малките надигат швепса. Мълчим. Мъжът ми и неговите приятели се катерят по отсрещните върхове на планината. А ние седим тук и скучаем.
Един от съседната маса става и идва право към мен. Опитва се да ме попита нещо на руски, но това, че е на руски, е само мое подозрение. “Говорете на английски!”, казвам снизходително. Като не знаят чужди езици, що си кълчат устата! Ние учим цял живот – по алианси, читалища, курсове... Отворен прозорец към света е чуждият език! Онзи светва целият. А, инглиш!... Кажете, моля, йанг лейди, къде е най-близката свястна кръчма?
Показвам му пътеката, той тръгва с другаря си, като ми казва усмихнат:
- Окей, много благодаря, йанг лейди! Всичко хубаво, приятен ден!
Каква лейди съм аз, в този анцуг от студентските ми години, дето ми е окъсял, а е и демоде на всичкото отгоре, нищо, че е запазен! Носът ми почервенял от вятъра, нещо подсмърчам, очилата ми станаха черни-черни от слънцето, като на слепец, защото са фотосолар, ама кой го знае този факт! Поне с маратонки да бях, а то с едни кецове отпреди двайсет години. Лакът ми се е поизтрил, косата си не намерих време да я къносам, да не белеят корените. Каква лейди, моля ви се, даже бирата я пия от бутилката, защото лелката от бюфета не ме има за лейди в никакъв случай.
Един час по-късно мъжът ми слиза от планината, а в ушите ми още звучи това простичко: “йанг лейди”...
- Я не се занасяй! – мъжът ми е много учен, научен работник, три езика знае. – Те това “йанг лейди” си го имат за най-обикновено обръщение. Нещо като нашето “другарко”, само че казват “йанг лейди”!
Нямам основание да не му вярвам...
Късно е вече, полунощ минава, когато мъжът ми се надига в леглото и шепне:
- Стига си подсмърчала! Ако искаш да знаеш, англичаните са си джентълмени по рождение! Те лейдито веднага го познават! Надушват го, в каквото и да е облечено!
“Стършел”, бр. 2265 (1989)
